Ще ви разкажа за него.
Животът му се точеше протяжно скучен
и вероятно до след няколко години щеше
да се е оженил, а след още няколко вече
да бие системно жена си
и да крещи на децата си.
Щеше. Ако не бе сглупил един следобед
да препие с прясно изцеден сок от моркови
и червено цвекло. Вампиряса.
Пространствено-времевият континуум
се обърна и времето потече назад.
С изминаващите
хилядолетия
кучешките му зъби
ставаха все по-дълги.
Около 1 млн. години преди Христа
в лицето на някакво езеро
съзря оформена самоличността си.
Бе вече истински махайродонт.
Недалеч съгледа братята си
и заедно нападнаха някакъв дивеч.
Напълниха стомасите си
и боядисаха лицата си в червено
за дни наред. Тогава той усети:
полюсът на времето отново се обърна
и то потече в правилна посока.
Усещаше все още
нещото-като-безсмъртие,
но едва ли знаеше, че само
след някакви си
990 000 години
и то ще секне у него.
И то завинаги.
И евентуално само костите му
под формата на някакви фосили
щяха да доживеят онова съвремие,
което така внезапно бе напуснал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар