2.6

' ' '
И докато пейзажът на душата
подсмърча, цял зачервен от плач,
друг един пейзаж - пазач
пред цирка на реалността -
попържа, пооригва се на чесън.
И се подсмихва, сякаш за да каже:
"Аз съм свестен..."