“Когато бъде изпуснат, всеки инструмент се изтъркулва в най-труднодостъпния ъгъл на работилницата.
Следствие: По своя път до ъгъла всеки изпуснат инструмент винаги първо ви удря по пръстите на краката.”
Това като че ли ди Мир го е измислил.
Той е сръчен дърводелец и изобретател.
Ди Мир е майсторът наоколо.
Дялка, шкурка
рамки за картини.
Рядко сваля тъмносините,
мастиленолилавите работни
гащеризони.
Ди Мир е изпотен и рошав.
Лицето му омазано е с грес, а погледът му –
втренчено-втрещено вдъхновен.
Ди Мир поглежда
изтърваните си нокти на ръцете,
кани им се, но остава само
със заканите.
Ди Мир поглежда посинелите,
полилавелите си нокти на краката.
Нощем на балкона, докато нормалните
крехко спят, сънуват неспокойните си сънища,
ди Мир олива брадата си с бира, за да му става:
още по-рижава,
още по-лъскава,
още по-здрава,
още по-дълга...
Ди Мире, внимавай!!!
Не забравяй да бдиш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар