Om mani padme hum

Похлопване на дървените пръчици


Похлопване на дървените пръчици
и на звънчетата.
Равноделно.
До безкрай – каквото и да означава
това. Но е сигурно, че друго,
освен него, не съществува, не е съществувало
и едва ли ще съществува. /Поне тук, де!/

Единственото, което се иска от нас, е
да се заслушаме за миг
във вече описаното
в първите два реда,
за да Го видим – безкрая.

Потрепват блясъците,
потрепват парчетата червена тъкан.
Насам-натам, насам-натам, насам-натам.
До безкрай – каквото и да означава
това.