С оголени и криви зъби
от луминесцентни лампи,
с развян език от водосточни
тръби и с зъркели от кинескопи
търчи по велосипедно-пешеходните
алеи след полунощ и се радва зверчето ми.
Най-малкото и най-разглезеното ми.
Стискам му здраво веригата – не помага особено.
Нанякъде ме е повлякло. Тичам. Препъвам се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар