Небрежното лято
на безбрежния мързел
вилнее в очите ми
на пресекулки ;
хълца и се дави.
В редките проблясъци
на адекватност
цялото бързане по задачи
връхлита клепачите
като ято колибри.
Въздушната струя
разрошва цъфналата липа
пред прозореца.
Ароматът й
не спира да напомня,
че няма за къде да бързаме.
Mike
Няма коментари:
Публикуване на коментар