Замръзнаха краката, крайниците,
копитатата, ходилата му от взиранията,
които горният край на корпуса му
често практикуваше вдън кибернетичната,
механизирана, затлачваща пустиня,
изградена само от
плаващи пясъци.
От толкова странстване забрави титлата си,
а короната му – с разните си там розетки,
шипове, стъбла – започна да белее и да пада.
Скърши се. И падна.
От толкова затъване и пряка светлина
забрави как изглеждат женските му и кога е
брачният период. Съвсем изключи!
А беше забелязал – тези пясъци нямаха
навик да повръщат ловни ръководства.
“Както и да е!” – изсумтя си, почеса се
с копитото на петия си /енергиен/ крайник
над ушите, където до четири месеца щяха
да стърчат чифт чисто нови стенобитни
и врагонанизващи машини, и измуча:
мощно – колосално – потресаващо!!!
Просто за да се наслади на вибрациите.
Не за нещо друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар