Харесвам старата социалистическа
система за сигурност –
с пластелинените пломби
по вратите и кутийките с ключове.
Коледата на хиляда деветстотин
деветдесет и някоя беше повече от
необичайнозабавна: черно-бялото
жужящо телевизорче и кушетката
с кожено покривало, таблото с
копчетата и телефонните шайби.
Нашият татко се бе оказал
шантав късметлия – да се
случи дежурен точно на
празника. Като негово
семейство, тогава решихме
да демонстрираме подобаваща
шантавост. Отидохме при него
на работа, за да празнуваме
всички заедно.
Ето тази пломба е все още някъде
в кутийка в подсъзнанието ми –
сплескана и щампована с личния
ми печат.
Раздрънквам кутийката. Да.
Определено в нея са тъкмо
онези неща. А и жуженето на
на телевизорчето се чува без
проблем. Но няма страшно:
дори и някога да ми щукне
да дърпам връвчицата –
пазя си нужния печат.
Никой не ще разбере.
Няма коментари:
Публикуване на коментар