четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Кошута

„Според мен, там не трябва да се пипа” –
каза той
и се загледа
през прозореца.
Гъстата гора
криеше в обятията си
стотици тайнствени неща,
които, според него,
не биваше да бъдат обезспокоявани,
защото хората са
прекалено
низши,
за да ги разберат
без да ги унищожат
с невежеството си ...

Кошутата трепна,
изстрелът в далечината
доведе ято птици
в покоите й.
Ловният сезон
е в разгара си,
но никой няма
дори да се сети за нея.
Вече няколко поколения
нейни синове
и любовници
бяха отишли
по една или друга причина
с хората.
„Разнообразието
може да отегчава ...”
беше последната мисъл,
която мина
през благородната й главица
докато с острото на копитата си
довършваше и последния
от хайката ловци.
Тази година
има шанс
да срещне същия мъжки
преди февруари ...

(Мъжките екземпляри може да са по-красиви,
но това само по себе си не е достатъчно и нищо не значи.)


Mike

Няма коментари:

Публикуване на коментар