Хартиена топчица

Плаха, смачкана и бяла.
Изцъклена под напора 
на педтесетината си гънки,
зяпа сянката си.
Поклаща се – леко побутвана
от кльощавия летен вятър,
плахо влизащ през
разчекнатия прозорец.
Тя се срамува! –
Някой написа във нея
(преди да я смачка):
“Пес съм аз,
пес си ти,
пес е тя,
П.Е.С.:
Протоембрион
на сивота.”

KLNQ BLMQVST