С многоточние вместо точка
започва това изречение.
Вратата ми е прозорец за другите,
прозорецът – врата за душата ми.
Отключих демоните,
за да заключа дивотата
и да вкарам мислите в ред.
Речитатив е в главата ми,
монолог – суетата,
не разбирам този странен език,
едно, две, три, нула, пет,
тананикане,
приспиване ...
Вратата скръцна,
нещо избяга,
прозорецът с трясък защипа
опашката на запетаята,
с която завършва дъгата ...
Mike
Няма коментари:
Публикуване на коментар